Тази сутрин съм оранжево добра,
топло алена и синьо хладна,
късно есенна от самота,
сиво скучна и за обич жадна!
Тази сутрин огън ме гори,
цяла нощ препускам с ветровете,
после хан татарски ме плени
и във тайна шатра ме отведе.
Още съм замислена сълза,
две очи татарски ли смутиха
моята оранжева душа,
синьото и сивото изтриха…
Утре сутрин пак ще съм добра,
топло алена и синьо хладна,
късно есенна от самота,
сиво скучна и за обич жадна!
© Даниела Атанасова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
