29 июн. 2023 г., 05:34

Памет

736 0 0

Скръб навява на сърцето паметта.

Казват - времето лекува  

а аз тъжа

и ще грейна ли - 

кога? 

 

Не искам пак, не мога

вече само да се мъча

да се моля,

и да помня,

за да не забравя,

мойта малка светлина. 

 

Или да проклинам?

Да злословя за съдбата,

не, не мога да го правя -

аз го зная

и ридая.

 

Ще прошепна, може би.

И да питам сърце ми- 

що гориш? 

А то да пламне, да изгори

като пожар, 

по всичко пропиляно…

Да припомни всяка рана, 

да ме затяга

и да спира мойта жажда - 

тази жажда за живот - 

дар, по който аз милеех

и желаех да изгрее,

да цъфти и процъфтява,

уви, не вярвах

но го пропилях, 

заслепен от коварна

грехота - 

черна пепел на смъртта. 

 

Ще да изгори,

искам го, нали?

Да забравя пътя си нерад

и да си изчезна аз - 

незапомнен, непризнат,

изгубен в свят нерад.

 

Знам, че скръб навява на сърцето

паметта.

Казваха ми - 

времето лекува,

но потъвам в самота

и не искам аз да грея.

Само за едно милея - 

да си отида в тишина. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Людмил Йоцов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...