27 нояб. 2024 г., 06:28

Памет

439 0 0

Паметта ми е река...

Изтича.

Ако я няма, мен имало ли ме е?

Ако не помня - случила ли съм се?

Счупила ли съм се?

Ако враните долетят, ти къде ще си?

Аз съм лирическата героиня.

Какво съм искала да кажа?

Мълчах...

Чаках...

Най- великият поет да ме обожава.

Не стана .

Тръгнах.

Назад през себе си.

Нека се запознаем.

Аз съм лирическата героиня.

Нищо не искам да кажа.

Нека мълчим.

В знак на съгласие. 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сатин Роксан Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...