27 нояб. 2024 г., 06:28

Памет

437 0 0

Паметта ми е река...

Изтича.

Ако я няма, мен имало ли ме е?

Ако не помня - случила ли съм се?

Счупила ли съм се?

Ако враните долетят, ти къде ще си?

Аз съм лирическата героиня.

Какво съм искала да кажа?

Мълчах...

Чаках...

Най- великият поет да ме обожава.

Не стана .

Тръгнах.

Назад през себе си.

Нека се запознаем.

Аз съм лирическата героиня.

Нищо не искам да кажа.

Нека мълчим.

В знак на съгласие. 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сатин Роксан Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...