27 нояб. 2024 г., 06:28

Памет

432 0 0

Паметта ми е река...

Изтича.

Ако я няма, мен имало ли ме е?

Ако не помня - случила ли съм се?

Счупила ли съм се?

Ако враните долетят, ти къде ще си?

Аз съм лирическата героиня.

Какво съм искала да кажа?

Мълчах...

Чаках...

Най- великият поет да ме обожава.

Не стана .

Тръгнах.

Назад през себе си.

Нека се запознаем.

Аз съм лирическата героиня.

Нищо не искам да кажа.

Нека мълчим.

В знак на съгласие. 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сатин Роксан Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...