27.11.2024 г., 6:28

Памет

430 0 0

Паметта ми е река...

Изтича.

Ако я няма, мен имало ли ме е?

Ако не помня - случила ли съм се?

Счупила ли съм се?

Ако враните долетят, ти къде ще си?

Аз съм лирическата героиня.

Какво съм искала да кажа?

Мълчах...

Чаках...

Най- великият поет да ме обожава.

Не стана .

Тръгнах.

Назад през себе си.

Нека се запознаем.

Аз съм лирическата героиня.

Нищо не искам да кажа.

Нека мълчим.

В знак на съгласие. 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сатин Роксан Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...