Паметта на водата
Теб, моя безгрижна вода,
със спомени тъжни напълних.
Веднъж те изпрах със дъжда.
В кълбо от мъгла те обгърнах.
Превърнах те в леден кристал,
а после стопих те на пара.
Но споменът – пак оцелял,
душевната лодка подкара.
А казват – не помниш и миг.
Затова в теб пуснах сърцето.
И ти се разплиска с ням вик.
Измислица било морето...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Любка Славова Все права защищены
