Паметта на водата

Lss (Любка Славова)
42 54

21 nov 2013, 19:48

Poesía » Otra

625 0 7

Теб, моя безгрижна вода,

със спомени тъжни напълних.

Веднъж те изпрах със дъжда.

В кълбо от мъгла те обгърнах.

Превърнах те в леден кристал,

а после стопих те на пара.

Но споменът – пак оцелял,

душевната лодка подкара.

А казват – не помниш и миг.

Затова в теб пуснах сърцето.

И ти се разплиска с ням вик.

Измислица било морето...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Lss (Любка Славова)

2013-11-23T00:41:11+02:00

Благодаря
Довереница (Дочка Василева)

2013-11-22T22:24:43+02:00

Харесах!
Lss (Любка Славова)

2013-11-22T20:05:33+02:00

Благодаря ви много Да, стихът се роди от името и мотото на конкурса тази година, но не го изпратих - все пак конкурсът беше за цикъл стихотворения, не само за един стих.
koli4a (Никола Апостолов)

2013-11-22T13:53:08+02:00

Това стихотворение е подходящо или е минало през поетимния конкурс "Паметта на водата".Хубаво е и го харесах!Оценявам го!
Поздарив от мен, Любка!Бъди!
Sanvali (Санвали)

2013-11-22T12:44:46+02:00

Споделям! Поздрав!
M1234567891 (Миночка Митева)

2013-11-22T08:25:36+02:00

Много хубаво стихо,наистина водата помни всичко!
plamen-p (Пламен Порчев)

2013-11-22T05:40:28+02:00

Хареса ми!