Lss (Любка Славова)
42 54
21.11.2013 г., 19:48 ч.

Паметта на водата 

  Поезия » Друга
631 0 7

Теб, моя безгрижна вода,          

със спомени тъжни напълних.

Веднъж те изпрах със дъжда.

В кълбо от мъгла те обгърнах.

 

Превърнах те в леден кристал,

а после стопих те на пара.        

Но споменът – пак оцелял,        

душевната лодка подкара.        

 

А казват – не помниш и миг.

Затова в теб пуснах сърцето.

И ти се разплиска с ням вик.

Измислица било морето...

© Любка Славова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??