Брей, леглото се тресе –

           дърпам тънкото перде:

           нашият панелен блок

           с упоритост на булдог

           из земята си оре –

           пори я – като в море.

           Никого не бута, цял

           мина спящия квартал.

           Изтъпанчи най-отпред

           сивичката си снага –

           горда къща сгърби, брат,

           то не къща, а палат.

           Сам си мястото избра.

           Бягам? Не, благодаря!

           Днес решил е – и върви,

           утре – виж,

                                  че полети!