5.02.2011 г., 15:29

Панелка

664 0 0

           Брей, леглото се тресе –

           дърпам тънкото перде:

           нашият панелен блок

           с упоритост на булдог

           из земята си оре –

           пори я – като в море.

           Никого не бута, цял

           мина спящия квартал.

           Изтъпанчи най-отпред

           сивичката си снага –

           горда къща сгърби, брат,

           то не къща, а палат.

           Сам си мястото избра.

           Бягам? Не, благодаря!

           Днес решил е – и върви,

           утре – виж,

                                  че полети!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калина Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....