5.02.2011 г., 15:29

Панелка

666 0 0

           Брей, леглото се тресе –

           дърпам тънкото перде:

           нашият панелен блок

           с упоритост на булдог

           из земята си оре –

           пори я – като в море.

           Никого не бута, цял

           мина спящия квартал.

           Изтъпанчи най-отпред

           сивичката си снага –

           горда къща сгърби, брат,

           то не къща, а палат.

           Сам си мястото избра.

           Бягам? Не, благодаря!

           Днес решил е – и върви,

           утре – виж,

                                  че полети!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калина Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...