Панелни кутийки

19 апр. 2009 г., 13:09

Поэзия » Другая

410 0 2

Светят кутийки, мъждукат души.
Зад празни усмивки крием вини.
Трънливи езици на злоба деца
притварят очите, изкривяват света.

С дим на цигара обвивам мечтите си,
издишвам ги всичките да спре да боли.
Еднакво различни, безвременни дните ми,
в пепелника угасям да няма следи.

И утре прилича на вчера и днес,
панелки натискат, пречупват гръбнака.
Живуркайки жалко, си мечтаем за чест.
Греховете си мислим, че трием с мрака.

С цигара изпращам приятел - поредна лъжа,
горчи ми, боляло е, значи била е добра.
От утре панелното твърдо ще забрани
достъп на чувства, от които боли.

Панелни кутийки

Свързани произведения

Комментарии

Предложения