Светят кутийки, мъждукат души.
Зад празни усмивки крием вини.
Трънливи езици на злоба деца
притварят очите, изкривяват света.
С дим на цигара обвивам мечтите си,
издишвам ги всичките да спре да боли.
Еднакво различни, безвременни дните ми,
в пепелника угасям да няма следи.
И утре прилича на вчера и днес,
панелки натискат, пречупват гръбнака.
Живуркайки жалко, си мечтаем за чест.
Греховете си мислим, че трием с мрака. ...