6 янв. 2010 г., 23:32

Панса

653 0 0

Във панса живея,

глад ме мъчи, за храна копнея.

Хладилникът отварям, а там

само вода тече.

 

Отивам при Търтъл

и при него храна няма

к'ъв е тоя свят,

д**ба неговата мама.

 

Бъркам в джобовете празни,

но там само хартийки от банички мазни.

Отивам към коридора, към пода поглеждам,

гледам - стотинки;

човек, ще се ходи до решетки.

 

 

Но по пътя адаша ме среща

и той ми рече:

"Ще се пие бре, човече".

 

'Земаме бира, до беседката отиваме

и там кат' смокове се напиваме.

След два дена рано се събуждам.

Часовника поглеждам и си викам,

че към стола ще ида аз

и ще се нахраня в този ранен час.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Божидар Лазаров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...