Във панса живея,

глад ме мъчи, за храна копнея.

Хладилникът отварям, а там

само вода тече.

Отивам при Търтъл

и при него храна няма

к'ъв е тоя свят,

д**ба неговата мама.

Бъркам в джобовете празни,

но там само хартийки от банички мазни.

Отивам към коридора, към пода поглеждам,

гледам - стотинки;

човек, ще се ходи до решетки.

Но по пътя адаша ме среща

и той ми рече:

"Ще се пие бре, човече".

'Земаме бира, до беседката отиваме

и там кат' смокове се напиваме.

След два дена рано се събуждам.

Часовника поглеждам и си викам,

че към стола ще ида аз

и ще се нахраня в този ранен час.