6 янв. 2010 г., 23:32

Панса

657 0 0

Във панса живея,

глад ме мъчи, за храна копнея.

Хладилникът отварям, а там

само вода тече.

 

Отивам при Търтъл

и при него храна няма

к'ъв е тоя свят,

д**ба неговата мама.

 

Бъркам в джобовете празни,

но там само хартийки от банички мазни.

Отивам към коридора, към пода поглеждам,

гледам - стотинки;

човек, ще се ходи до решетки.

 

 

Но по пътя адаша ме среща

и той ми рече:

"Ще се пие бре, човече".

 

'Земаме бира, до беседката отиваме

и там кат' смокове се напиваме.

След два дена рано се събуждам.

Часовника поглеждам и си викам,

че към стола ще ида аз

и ще се нахраня в този ранен час.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Божидар Лазаров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...