Jan 6, 2010, 11:32 PM

Панса

655 0 0

Във панса живея,

глад ме мъчи, за храна копнея.

Хладилникът отварям, а там

само вода тече.

 

Отивам при Търтъл

и при него храна няма

к'ъв е тоя свят,

д**ба неговата мама.

 

Бъркам в джобовете празни,

но там само хартийки от банички мазни.

Отивам към коридора, към пода поглеждам,

гледам - стотинки;

човек, ще се ходи до решетки.

 

 

Но по пътя адаша ме среща

и той ми рече:

"Ще се пие бре, човече".

 

'Земаме бира, до беседката отиваме

и там кат' смокове се напиваме.

След два дена рано се събуждам.

Часовника поглеждам и си викам,

че към стола ще ида аз

и ще се нахраня в този ранен час.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Божидар Лазаров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...