10 авг. 2006 г., 09:52

Панта рей

1.2K 0 9

Кажете ми защо все ме избягвате?
Защо не ме поглеждате в очите?
Защо преди фанфарно ми се радвахте,
а днес в сподавен укор ме вините?

За всички ви до дъно се раздавах...
Споделях ваш`те тостове, горчилки...
На близките си все изневерявах,
за да оправям вашите пушилки...

Очите си към себе си обръщам,
да пусна филма, дето го играхме...
И лентата в забавен кадър връщам,
да търся дубъл, в който се оляхме...

Но няма нищо...Всичко е перфектно...
Стоп кадър! Тук нозете ми целувате...
И, просто, подразбирам индиректно -
сега на нови идоли робувате...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гергана Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • дааааа!

    така става накрая
  • Очаквам ощееееееееее...
  • "Панта рей!"... мда, всичко тече... всичко се променя!
    Поздрав!
  • Да , права си , така се случва
    Ала какво да сторим,реалност.
    Накой дава,сърцето си отключва
    но няма да получи благодарност.
    Но то не трябва и да се очаква
    тогава само фалш ще е живота.
    Раздавайте се,до последна капка
    с искрен порив и душа широка.

    Поздрав за стиха и усмивка за теб Гергана
  • Подкрепям Чочка, когато се прави добро или се дава нещо, дори едната ръка не казва на другата, къде, кому, колко...Просто даваш, това е любов!
    Или не даваш и не правиш добро!
    Тук нещата са ясна Рия, средно положение просто няма!
    Поздравления за стиха!
    Някога имах един стих
    "Направиш ли добро
    не търси ответ
    от злато и сребро"

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...