Aug 10, 2006, 9:52 AM

Панта рей

  Poetry
1.2K 0 9

Кажете ми защо все ме избягвате?
Защо не ме поглеждате в очите?
Защо преди фанфарно ми се радвахте,
а днес в сподавен укор ме вините?

За всички ви до дъно се раздавах...
Споделях ваш`те тостове, горчилки...
На близките си все изневерявах,
за да оправям вашите пушилки...

Очите си към себе си обръщам,
да пусна филма, дето го играхме...
И лентата в забавен кадър връщам,
да търся дубъл, в който се оляхме...

Но няма нищо...Всичко е перфектно...
Стоп кадър! Тук нозете ми целувате...
И, просто, подразбирам индиректно -
сега на нови идоли робувате...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

  • дааааа!

    така става накрая
  • Очаквам ощееееееееее...
  • "Панта рей!"... мда, всичко тече... всичко се променя!
    Поздрав!
  • Да , права си , така се случва
    Ала какво да сторим,реалност.
    Накой дава,сърцето си отключва
    но няма да получи благодарност.
    Но то не трябва и да се очаква
    тогава само фалш ще е живота.
    Раздавайте се,до последна капка
    с искрен порив и душа широка.

    Поздрав за стиха и усмивка за теб Гергана
  • Подкрепям Чочка, когато се прави добро или се дава нещо, дори едната ръка не казва на другата, къде, кому, колко...Просто даваш, това е любов!
    Или не даваш и не правиш добро!
    Тук нещата са ясна Рия, средно положение просто няма!
    Поздравления за стиха!
    Някога имах един стих
    "Направиш ли добро
    не търси ответ
    от злато и сребро"

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...