Aug 10, 2006, 9:52 AM

Панта рей

  Poetry
1.2K 0 9

Кажете ми защо все ме избягвате?
Защо не ме поглеждате в очите?
Защо преди фанфарно ми се радвахте,
а днес в сподавен укор ме вините?

За всички ви до дъно се раздавах...
Споделях ваш`те тостове, горчилки...
На близките си все изневерявах,
за да оправям вашите пушилки...

Очите си към себе си обръщам,
да пусна филма, дето го играхме...
И лентата в забавен кадър връщам,
да търся дубъл, в който се оляхме...

Но няма нищо...Всичко е перфектно...
Стоп кадър! Тук нозете ми целувате...
И, просто, подразбирам индиректно -
сега на нови идоли робувате...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

  • дааааа!

    така става накрая
  • Очаквам ощееееееееее...
  • "Панта рей!"... мда, всичко тече... всичко се променя!
    Поздрав!
  • Да , права си , така се случва
    Ала какво да сторим,реалност.
    Накой дава,сърцето си отключва
    но няма да получи благодарност.
    Но то не трябва и да се очаква
    тогава само фалш ще е живота.
    Раздавайте се,до последна капка
    с искрен порив и душа широка.

    Поздрав за стиха и усмивка за теб Гергана
  • Подкрепям Чочка, когато се прави добро или се дава нещо, дори едната ръка не казва на другата, къде, кому, колко...Просто даваш, това е любов!
    Или не даваш и не правиш добро!
    Тук нещата са ясна Рия, средно положение просто няма!
    Поздравления за стиха!
    Някога имах един стих
    "Направиш ли добро
    не търси ответ
    от злато и сребро"

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...