10.08.2006 г., 9:52

Панта рей

1.2K 0 9

Кажете ми защо все ме избягвате?
Защо не ме поглеждате в очите?
Защо преди фанфарно ми се радвахте,
а днес в сподавен укор ме вините?

За всички ви до дъно се раздавах...
Споделях ваш`те тостове, горчилки...
На близките си все изневерявах,
за да оправям вашите пушилки...

Очите си към себе си обръщам,
да пусна филма, дето го играхме...
И лентата в забавен кадър връщам,
да търся дубъл, в който се оляхме...

Но няма нищо...Всичко е перфектно...
Стоп кадър! Тук нозете ми целувате...
И, просто, подразбирам индиректно -
сега на нови идоли робувате...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • дааааа!

    така става накрая
  • Очаквам ощееееееееее...
  • "Панта рей!"... мда, всичко тече... всичко се променя!
    Поздрав!
  • Да , права си , така се случва
    Ала какво да сторим,реалност.
    Накой дава,сърцето си отключва
    но няма да получи благодарност.
    Но то не трябва и да се очаква
    тогава само фалш ще е живота.
    Раздавайте се,до последна капка
    с искрен порив и душа широка.

    Поздрав за стиха и усмивка за теб Гергана
  • Подкрепям Чочка, когато се прави добро или се дава нещо, дори едната ръка не казва на другата, къде, кому, колко...Просто даваш, това е любов!
    Или не даваш и не правиш добро!
    Тук нещата са ясна Рия, средно положение просто няма!
    Поздравления за стиха!
    Някога имах един стих
    "Направиш ли добро
    не търси ответ
    от злато и сребро"

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...