1 авг. 2022 г., 10:18  

Пантофки на фея

1K 5 8

Време е, мъничка. Време да спиш.

Тъмно е, Месечко грее.

В сладките сънища пак ще летиш.

Чудна, неземна си фея.

С нежни воали, сребристи крила.

Ти ще преминеш дъгата.

Там ще те чака принцът мечта

с белия кон в небесата.

Двама ще стигнете замък красив

в него ще бъдеш кралица.

Пак ще танцуваш валса щастлив

прелест с ефира на птица.

Малки пантофки, кристалът блести.

Те са подарък за тебе.

Тихичка песен в звездите трепти.

Моя, единствена фея.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гедеон Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

место

Комментарии

Комментарии

  • Какво му трябва на мъничето с любопитни очи?! Пантофки на фея, разбира се и топлина от сърцето, което винаги ще тупти за него. Ефирно.
  • Знаете ли, винаги съм се учудвал, като видя възрастни хора да гугучат с гърлен глас, кратки и прости изречения пред децата, сякаш са безмозъчни и да им разказват адски тъпи приказки, или им показват картинки, които и те биха нарисували по-хубаво.
    И аз съм бил дете и родителите ми са се държали към мен, като към създание с мозък.
    Въпреки, че сега нямам.
    Приемете децата си, като равни с вас и ще ви уважават много повече.
  • Много кросиво стихотворение! Поздравления!
  • Много нежна приказна песен!Радвам се на толкова различни гледни точки към Вълшебните обувки!Желая ти успех!
  • Деа, дълбок поклон след аплодисментите.

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...