1.08.2022 г., 10:18  

Пантофки на фея

993 5 8

Време е, мъничка. Време да спиш.

Тъмно е, Месечко грее.

В сладките сънища пак ще летиш.

Чудна, неземна си фея.

С нежни воали, сребристи крила.

Ти ще преминеш дъгата.

Там ще те чака принцът мечта

с белия кон в небесата.

Двама ще стигнете замък красив

в него ще бъдеш кралица.

Пак ще танцуваш валса щастлив

прелест с ефира на птица.

Малки пантофки, кристалът блести.

Те са подарък за тебе.

Тихичка песен в звездите трепти.

Моя, единствена фея.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гедеон Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

място

Коментари

Коментари

  • Какво му трябва на мъничето с любопитни очи?! Пантофки на фея, разбира се и топлина от сърцето, което винаги ще тупти за него. Ефирно.
  • Знаете ли, винаги съм се учудвал, като видя възрастни хора да гугучат с гърлен глас, кратки и прости изречения пред децата, сякаш са безмозъчни и да им разказват адски тъпи приказки, или им показват картинки, които и те биха нарисували по-хубаво.
    И аз съм бил дете и родителите ми са се държали към мен, като към създание с мозък.
    Въпреки, че сега нямам.
    Приемете децата си, като равни с вас и ще ви уважават много повече.
  • Много кросиво стихотворение! Поздравления!
  • Много нежна приказна песен!Радвам се на толкова различни гледни точки към Вълшебните обувки!Желая ти успех!
  • Деа, дълбок поклон след аплодисментите.

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....