23 апр. 2020 г., 15:00

Папагал и Врана

2.7K 9 24

Сред гъстите гори край Ориноко,

говорещ папагал, наричан Коко,

мечтаеше във всяка люта зима,

приятел сред дърветата да има!

 

И ето, че една прекрасна пролет,

в гората долетя с редовен полет,

родена и израстнала в Хавана,

голяма, симпатична, черна врана!
 

Тя бързо почна с Коко да говори,

да грачи, а понякога да спори!

Освен това, тя можеше да смята,

да плува и да стъпи на земята!

 

Наричаше се смешно: Кака Лара!

Не можеше без червеи да кара.

Тя почна да мечтае денем с Коко,

край буйните води на Ориноко!

 

А Коко, като истински безделник,

се учеше от Лара - всеки делник -

комари над реката да ловува

и жабешката в блатото да плува!

 

Веднъж, когато двамата със нея,

ловуваха и плуваха край кея,

на Коко му се схванаха краката,

започна да потъва под водата!

 

А Лара, като истинска плувкиня

се метна мигом в лепкавата тиня!

Тя грабна Коко здраво за крилата

и почна да го дърпа към тревата!

 

Но тинята... бе толкова - голяма,

че двамата затънаха в капана!

Завикаха за помощ сред реката,

потънали до гуша във водата!

 

А този миг - далече зад скалите,

в дебела сянка точно под липите

лежаха - двойка, голи лешояди,

опасни, много гладни мършояди!

 

Те чуха - от реката двете птици

и литнаха към тях, като - орлици!

Не яли, чак от Коледните пости,

готови да трошат големи кости!

 

Но Лара, беше опитна и зряла!

Сред битки беше вряла и кипяла!

От тинята - краката си измъкна!

Тояга във ръката и се пръкна!

 

Започна да налага двете мърши!

Тоягата от удари се скърши!

И двата - много гладни лешояда,

изплашени, пропуснаха обяда!

 

А Кака Лара, гордо се захили,

напъна се с последните си сили,

издърпа трудно Коко от реката,

и литна с него пак към небесата!

......

 

Приятелите в нужда се познават!

Те винаги в беда ръка подават!

Днес, Кака Лара, може да е черна,

но тя, на Коко, вечно ще е верна!

 

 

 

Юри

Йовев

Април

2020 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Yuri Yovev Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

2 место

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти, Валя! 😀😀😀!
  • Напред и нагоре, Юри.
  • Благодаря ти, Мария! Радваш ме, че с такава голяма любов пишеш и четеш детска поезия! Още веднъж, Честито Първо място и до скоро! 😀
  • Юри, поздравявам те за почетното второ място в предизвикателството!
    До следващия срещи в небето на поезията, приятелю!🍀
  • Иржи, да не би да е:
    Чико... от Пуерто Рико...
    Коко... от Ориноко..,
    😊 Благодаря ти!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...