Папагал и Врана
Сред гъстите гори край Ориноко,
говорещ папагал, наричан Коко,
мечтаеше във всяка люта зима,
приятел сред дърветата да има!
И ето, че една прекрасна пролет,
в гората долетя с редовен полет,
родена и израстнала в Хавана,
голяма, симпатична, черна врана!
Тя бързо почна с Коко да говори,
да грачи, а понякога да спори!
Освен това, тя можеше да смята,
да плува и да стъпи на земята!
Наричаше се смешно: Кака Лара!
Не можеше без червеи да кара.
Тя почна да мечтае денем с Коко,
край буйните води на Ориноко!
А Коко, като истински безделник,
се учеше от Лара - всеки делник -
комари над реката да ловува
и жабешката в блатото да плува!
Веднъж, когато двамата със нея,
ловуваха и плуваха край кея,
на Коко му се схванаха краката,
започна да потъва под водата!
А Лара, като истинска плувкиня
се метна мигом в лепкавата тиня!
Тя грабна Коко здраво за крилата
и почна да го дърпа към тревата!
Но тинята... бе толкова - голяма,
че двамата затънаха в капана!
Завикаха за помощ сред реката,
потънали до гуша във водата!
А този миг - далече зад скалите,
в дебела сянка точно под липите
лежаха - двойка, голи лешояди,
опасни, много гладни мършояди!
Те чуха - от реката двете птици
и литнаха към тях, като - орлици!
Не яли, чак от Коледните пости,
готови да трошат големи кости!
Но Лара, беше опитна и зряла!
Сред битки беше вряла и кипяла!
От тинята - краката си измъкна!
Тояга във ръката и се пръкна!
Започна да налага двете мърши!
Тоягата от удари се скърши!
И двата - много гладни лешояда,
изплашени, пропуснаха обяда!
А Кака Лара, гордо се захили,
напъна се с последните си сили,
издърпа трудно Коко от реката,
и литна с него пак към небесата!
......
Приятелите в нужда се познават!
Те винаги в беда ръка подават!
Днес, Кака Лара, може да е черна,
но тя, на Коко, вечно ще е верна!
Юри
Йовев
Април
2020 г.
© Yuri Yovev All rights reserved.
