12 мар. 2019 г., 19:00

Парадоксът на богомолката

1.1K 5 3

Парадоксът на богомолката

 

Тя впечатлява със изящността си.

Ръце прилежно сбрани пред гърдите.

Префинена. С божествена нагласа.

Създадена за пост и за молитва.

 

Застава плахо, кротка и стаена,

досущ като разкаяна мадона.

Животът и съвсем не е за сцена.

Нито приют за девствени матрони.

 

Тя погледи избягва да привлича.

Наясно е с природните закони.

Прилича на засрамено момиче.

Или на лист, преди да се отрони.

 

А всъщност чака. Чака любовта си

в невероятна по рода си среща.

Неистов глад. Разгарящи се страсти.

Усещане. Нагон. И още нещо.

 

Дочувате как чувствата и хрускат,

разкъсвайки поредния избраник.

И сексът е превърнала в изкуство

да се възбужда, докато̀ се храни.

 

Живее с цел да продължи рода си.

И няма спомен за кога. И колко.

Щом от любов изяжда обичта си,

Не я съдете. Тя е... Богомолка.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александър Калчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубаво стихотворение за природата - парадоксът или природата на богомолката. Заинтригува ме фразата: „в древността богомолката е била символ на женската власт“.
  • Прочетох го няколко пъти и се възхитих на умението ти със способите на поезията, да нарисуваш по философски природата на... богомолките!
  • Създал си впечатляващ образ и си вникнал зад тялото, което ме възхити. Понесох се по редовете с радост. Не съм сигурна за последния ред, очаквах да е по-философски, защото от заглавието все пак се разбира че става въпрос за богомолка и въпреки моите си разбирания, стихотворението ти е великолепно и най-важното - въздействащо. Благодаря за удоволствието.

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...