Парадоксът на богомолката

12 мар. 2019 г., 19:00

Поэзия » Любовная

695 5 3

Парадоксът на богомолката

Тя впечатлява със изящността си.

Ръце прилежно сбрани пред гърдите.

Префинена. С божествена нагласа.

Създадена за пост и за молитва.

Застава плахо, кротка и стаена,

досущ като разкаяна мадона.

Животът и съвсем не е за сцена.

Нито приют за девствени матрони.

Тя погледи избягва да привлича.

Наясно е с природните закони.

Прилича на засрамено момиче.

Или на лист, преди да се отрони.

А всъщност чака. Чака любовта си

в невероятна по рода си среща.

Неистов глад. Разгарящи се страсти.

Усещане. Нагон. И още нещо.

Дочувате как чувствата и хрускат,

разкъсвайки поредния избраник.

И сексът е превърнала в изкуство

да се възбужда, докато̀ се храни.

Живее с цел да продължи рода си.

И няма спомен за кога. И колко.

Щом от любов изяжда обичта си,

Не я съдете. Тя е... Богомолка.

Ida-L (Лидия)

2019-04-17T13:38:11+03:00

Хубаво стихотворение за природата - парадоксът или природата на богомолката. Заинтригува ме фразата: „в древността богомолката е била символ на женската власт“.
tanq_mezeva (Таня Мезева)

2019-04-17T13:12:32+03:00

Прочетох го няколко пъти и се възхитих на умението ти със способите на поезията, да нарисуваш по философски природата на... богомолките!
Plevel (Силвия Илиева)

2019-03-13T12:17:05+02:00

Създал си впечатляващ образ и си вникнал зад тялото, което ме възхити. Понесох се по редовете с радост. Не съм сигурна за последния ред, очаквах да е по-философски, защото от заглавието все пак се разбира че става въпрос за богомолка и въпреки моите си разбирания, стихотворението ти е великолепно и най-важното - въздействащо. Благодаря за удоволствието.