12.03.2019 г., 19:00 ч.

Парадоксът на богомолката 

  Поезия » Любовна
536 5 3

Парадоксът на богомолката

 

Тя впечатлява със изящността си.

Ръце прилежно сбрани пред гърдите.

Префинена. С божествена нагласа.

Създадена за пост и за молитва.

 

Застава плахо, кротка и стаена,

досущ като разкаяна мадона.

Животът и съвсем не е за сцена.

Нито приют за девствени матрони.

 

Тя погледи избягва да привлича.

Наясно е с природните закони.

Прилича на засрамено момиче.

Или на лист, преди да се отрони.

 

А всъщност чака. Чака любовта си

в невероятна по рода си среща.

Неистов глад. Разгарящи се страсти.

Усещане. Нагон. И още нещо.

 

Дочувате как чувствата и хрускат,

разкъсвайки поредния избраник.

И сексът е превърнала в изкуство

да се възбужда, докато̀ се храни.

 

Живее с цел да продължи рода си.

И няма спомен за кога. И колко.

Щом от любов изяжда обичта си,

Не я съдете. Тя е... Богомолка.

 

 

© Александър Калчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хубаво стихотворение за природата - парадоксът или природата на богомолката. Заинтригува ме фразата: „в древността богомолката е била символ на женската власт“.
  • Прочетох го няколко пъти и се възхитих на умението ти със способите на поезията, да нарисуваш по философски природата на... богомолките!
  • Създал си впечатляващ образ и си вникнал зад тялото, което ме възхити. Понесох се по редовете с радост. Не съм сигурна за последния ред, очаквах да е по-философски, защото от заглавието все пак се разбира че става въпрос за богомолка и въпреки моите си разбирания, стихотворението ти е великолепно и най-важното - въздействащо. Благодаря за удоволствието.
Предложения
: ??:??