dansyto (Данаил Таков)
816 3638
7 мая 2020 г., 10:57

Параклисът в болничния двор 

  Поэзия
624 6 11

Те идваха да молят за живот,

сълзите им попиваха в земята.

Човек от зрънце тръгва, ражда плод,

но следва ли на Бога правилата?

 

Един параклис, а безброй души,

ще може ли да издържат стените -

на толкоз болка, вплетена в съдби,

преплитат се неволно светлините!

 

Недогорели - свещите трептят,

отправят пламък-зов натам, нагоре.

Телата - молят се, да приютят...

сам Бога – изцеление да стори!

© Данаил Таков Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ви, Иван, Дени, Деа, Наде, Мария, Краси, Ангелче, Цвете, Дочка, Валя, Албена! Сякаш не си учим уроците от всеки житейски миг, а после търсим и се молим неистово за спасение!
  • Докосваш, Дани... Топъл, човешки стих!
  • ....
  • Болезнено и истинско!
  • Редове пропити с много болка! Вярам, че Бог винаги ще чуе истинната молитва и отправения зов на праведното сърце! Поздравления!
  • Човекът е интересно същество- непрекъснато се оплаква от живота и непрекъснато се моли да му се даде още живот. Животът, какъвто и да е, трябва да се цени.
  • Поздравления и от мен, Дани! Параклис има и в нашите души, но знаем ли как и за какво да се молим?
  • Без думи!
  • Чудесен стих! Поздравления!
  • Браво, Дани!
  • Тежки преживяват хората! Много образа се е натрупала на Земята. Днешната заплаха, кара хората най-после да потърсят спасение в храма! дали Бог ще чуе молитвите им? Дано. Актуален стих! Поздравления!
Предложения
: ??:??