7 мая 2020 г., 10:57

Параклисът в болничния двор

799 6 11

Те идваха да молят за живот,

сълзите им попиваха в земята.

Човек от зрънце тръгва, ражда плод,

но следва ли на Бога правилата?

 

Един параклис, а безброй души,

ще може ли да издържат стените -

на толкоз болка, вплетена в съдби,

преплитат се неволно светлините!

 

Недогорели - свещите трептят,

отправят пламък-зов натам, нагоре.

Телата - молят се, да приютят...

сам Бога – изцеление да стори!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Данаил Таков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви, Иван, Дени, Деа, Наде, Мария, Краси, Ангелче, Цвете, Дочка, Валя, Албена! Сякаш не си учим уроците от всеки житейски миг, а после търсим и се молим неистово за спасение!
  • Докосваш, Дани... Топъл, човешки стих!
  • ....
  • Болезнено и истинско!
  • Редове пропити с много болка! Вярам, че Бог винаги ще чуе истинната молитва и отправения зов на праведното сърце! Поздравления!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...