Параклисът в болничния двор
Те идваха да молят за живот,
сълзите им попиваха в земята.
Човек от зрънце тръгва, ражда плод,
но следва ли на Бога правилата?
Един параклис, а безброй души,
ще може ли да издържат стените -
на толкоз болка, вплетена в съдби,
преплитат се неволно светлините!
Недогорели - свещите трептят,
отправят пламък-зов натам, нагоре.
Телата - молят се, да приютят...
сам Бога – изцеление да стори!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Таков Всички права запазени
