13 авг. 2010 г., 23:36

Паразити - басня 

  Поэзия
661 0 5

Една бълха с добър отскок

 си завоюва пост висок.

 В царствената грива се завря

 и с този "подвиг" тъй се възгордя,

 че обяви на своите събратя:

 - Вече съм Царица, тоест, на Лъва жената.

 На трона царски заедно седим,

 властта по равно с него си делим,

 споделяме с любов едно легло

 и скоро рожба с царско потекло

 на моя Лъвчо с радост ще родя,

 а поданиците ни - с наследник ще даря...

 Редеше наглите лъжи безспир

 наглата бълха, докато най-подир,

 сама повярвала на своята лъжа,

 на челото на Царя изпълзя.

 Но щом досадницата се показа,

 Владетелят с един замах я смаза.

  

 Да, като паразити гадни

 домогват се до върховете гладни

 за власт и слава жалки хора.

 Без срам се кичат с ореола

 на чуждото достойнство, с чужда чест -

 от памтивека, та до днес.

© Генка Богданова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Бълхите са толкова много, че нито с лапи, нито с пощене могат да се унищожат. Трябва основно прочистване. Поздравления за хубавия стих и добре дошла в лятната мараня!
  • Благодаря ви, че отново сте с мен, мили момичета!Радвам се, че съм ви доставила удоволствие и още една тема за размисъл.
  • Хубава басня, Генка! Поздрав!
  • Разведри съботата ми!Поздравче!
  • И дано да има кой да ги смаже с един замах!
    Хареса ми...и ме усмихна, и ме изпълни със задоволство...
Предложения
: ??:??