Паразити - басня
Една бълха с добър отскок
си завоюва пост висок.
В царствената грива се завря
и с този "подвиг" тъй се възгордя,
че обяви на своите събратя:
- Вече съм Царица, тоест, на Лъва жената.
На трона царски заедно седим,
властта по равно с него си делим,
споделяме с любов едно легло
и скоро рожба с царско потекло
на моя Лъвчо с радост ще родя,
а поданиците ни - с наследник ще даря...
Редеше наглите лъжи безспир
наглата бълха, докато най-подир,
сама повярвала на своята лъжа,
на челото на Царя изпълзя.
Но щом досадницата се показа,
Владетелят с един замах я смаза.
Да, като паразити гадни
домогват се до върховете гладни
за власт и слава жалки хора.
Без срам се кичат с ореола
на чуждото достойнство, с чужда чест -
от памтивека, та до днес.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Генка Богданова Всички права запазени
