Парче месо
Този залък май ти е голям -
трудно го преглъщаш. Като гордост.
Някак... си свободен. Някак... сам.
А аз ли? Аз се лутам безвъпросно.
Парче месо. И дъх. Анаеробен.
Това съм. Някак... вярна съм на себе си,
след като преборвах доброволно
всичките ти ветрове и мелници.
Неопитна, оставих нашироко
да ти се простира покрай шията:
пи - плати си! Време е да постиш.
Сладка ти е свободата? Взимай я.
И за този кокал няма с грубост
да се боря с мъжкото ти его:
аз ако не съм, ще бъде друга.
Ти ако не си... ще бъде смелост.
Само залъкът ти те задавя -
този, че предъвкваме излишното:
знаеш, че спечели да ме нямаш.
Знаеш, че загуби да го искаш.
... И превърна ме в "парче месо",
защото свободата ти е драма,
а има хляб в това да си капо.
Но свободата, Санчо...
... е в салама.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лора Димитрова Все права защищены
