Този залък май ти е голям -
трудно го преглъщаш. Като гордост.
Някак... си свободен. Някак... сам.
А аз ли? Аз се лутам безвъпросно.
Парче месо. И дъх. Анаеробен.
Това съм. Някак... вярна съм на себе си,
след като преборвах доброволно
всичките ти ветрове и мелници.
Неопитна, оставих нашироко
да ти се простира покрай шията:
пи - плати си! Време е да постиш.
Сладка ти е свободата? Взимай я. ...