lorsa (Лора Димитрова)
96 385
20.05.2011 г., 16:48 ч.

Парче месо 

  Поезия » Любовна
1625 1 16

Този залък май ти е голям -

трудно го преглъщаш. Като гордост.

Някак... си свободен. Някак... сам.

А аз ли? Аз се лутам безвъпросно.

Парче месо. И дъх. Анаеробен.

Това съм. Някак... вярна съм на себе си,

след като преборвах доброволно

всичките ти ветрове и мелници.

Неопитна, оставих нашироко

да ти се простира покрай шията:

пи - плати си! Време е да постиш.

Сладка ти е свободата? Взимай я.

И за този кокал няма с грубост

да се боря с мъжкото ти его:

аз ако не съм, ще бъде друга.

Ти ако не си... ще бъде смелост.

Само залъкът ти те задавя -

този, че предъвкваме излишното:

знаеш, че спечели да ме нямаш.

Знаеш, че загуби да го искаш.

... И превърна ме в "парче месо",

защото свободата ти е драма,

а има хляб в това да си капо.

 

Но свободата, Санчо...

... е в салама.

© Лора Димитрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??