29 нояб. 2007 г., 23:35

Парчета мъртво пространство

760 0 4
 

Парчета мъртво пространство

Запалени фенери

Търсят

„Елате" - каза някой

И тълпата се събра

Но той вече беше възкръснал

 

Няма да мога

Да събера всичките си спомени

В книга

Защото през дупките на джобовете ми

Изтичат

 

Но помня

Парчетата мъртво пространство

В насъбралата сивота гора

 

И мъглите плачат понякога

Когато боровете не успяват

 

И помня празниците

Изстреляли изкуствени звезди в небето

Цветовете на националния флаг

Догарят бавно като снежинки

Хванали ръцете си

 

Не мога повече да гледам

Каза едно парче

(мъртво пространство)

И избърса праха от себе си

Седна

Запали цигара

Телевизорът мълчеше

„Защо мълчиш" - попита

Треперейки

„Защо мълчиш" - крещеше

 

„Елате" -

Се чу отнякъде

И тълпата се събра да гледа

Разпнаха го

Защото не се вписваше

Не беше прашно

 

А цветовете на националния флаг

Пееха

„Наздраве" - каза някой

И тълпата се вдигна

Да събере останалото

 

Няма да мога

Да събера всичките си спомени

Но помня боровете

Как извикаха зимата

 

Беше време за скръб

 

28.11.2007

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислав Илиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Чудя се само дали флага който помниш е три хоризонтални линии в бяло, зелено и червено или този с червено-белите линии и синият правоъгълник с 50-те звездички.
    Спомените си отиват когато ти им позволиш...
  • МНОГО МИ ХАРЕСВА. БРАВО.
  • Много силелен стих ще кажа и аз!
  • !!!
    Силен стих!
    Много силен!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...