29.11.2007 г., 23:35

Парчета мъртво пространство

758 0 4
 

Парчета мъртво пространство

Запалени фенери

Търсят

„Елате" - каза някой

И тълпата се събра

Но той вече беше възкръснал

 

Няма да мога

Да събера всичките си спомени

В книга

Защото през дупките на джобовете ми

Изтичат

 

Но помня

Парчетата мъртво пространство

В насъбралата сивота гора

 

И мъглите плачат понякога

Когато боровете не успяват

 

И помня празниците

Изстреляли изкуствени звезди в небето

Цветовете на националния флаг

Догарят бавно като снежинки

Хванали ръцете си

 

Не мога повече да гледам

Каза едно парче

(мъртво пространство)

И избърса праха от себе си

Седна

Запали цигара

Телевизорът мълчеше

„Защо мълчиш" - попита

Треперейки

„Защо мълчиш" - крещеше

 

„Елате" -

Се чу отнякъде

И тълпата се събра да гледа

Разпнаха го

Защото не се вписваше

Не беше прашно

 

А цветовете на националния флаг

Пееха

„Наздраве" - каза някой

И тълпата се вдигна

Да събере останалото

 

Няма да мога

Да събера всичките си спомени

Но помня боровете

Как извикаха зимата

 

Беше време за скръб

 

28.11.2007

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислав Илиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Чудя се само дали флага който помниш е три хоризонтални линии в бяло, зелено и червено или този с червено-белите линии и синият правоъгълник с 50-те звездички.
    Спомените си отиват когато ти им позволиш...
  • МНОГО МИ ХАРЕСВА. БРАВО.
  • Много силелен стих ще кажа и аз!
  • !!!
    Силен стих!
    Много силен!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...