Какво с тоз Парламент наш стана,
та той хептен заприлича
на оглушително тракаща
жива машина,
в бомбардиращ ушите ни
цех фабричен.
То бива, бива,
ала депутати да се пребиват?
Пленарната зала – терен сеизмичен,
люлее се цялата, сякаш от земетръс.
Партийките прежалки, вкопчени
в пряк физически сблъсък,
с ругатни и псувни съизмерват си
моралния ръст.
Всеки крещи нещо, с бяс вряска,
търчи като луд;
врати гръмко се тряскат.
Зрителят-парализиран, пита се:
„Това ли са законотворците наши?
Пълен абсурд!“
И от тези неистови викове
гърчи се в спазми и тикове.
Сглобки!
Разглобки!
Пробки!
/Депутати ритат се в топките/
Още малко остава
да разглобят фатално
Държавата.
© Вълчо Шукерски Все права защищены