23 июн. 2009 г., 20:39

Пастири

795 0 1

 

Защо паса овце стотина,

от тях печеля, за тях ги давам,

въпрос, подхвърлян от мнозина,

въпрос, който и аз на себе си задавам.

 

Политикът прай добре:

само стриже и дои народ,

а ний - глупави овце,

пасем от запустелия живот.

 

Що пък и аз да давам?

Навеса кой ще построи?

От парите за храната им скатавам,

но нали над мен вече слънце не стои.

 

И нови пасища им купих,

е, няма колко за пасене,

но пък евтини ги случих,

пара остана даже и за мене.

 

Но и те като народа,

гладно, жадно, стадото умира,

а пастирът във изгода,

че от това, което е, за нас прибира.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Андонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...