Защо паса овце стотина,
от тях печеля, за тях ги давам,
въпрос, подхвърлян от мнозина,
въпрос, който и аз на себе си задавам.
Политикът прай добре:
само стриже и дои народ,
а ний - глупави овце,
пасем от запустелия живот.
Що пък и аз да давам?
Навеса кой ще построи?
От парите за храната им скатавам,
но нали над мен вече слънце не стои.
И нови пасища им купих,
е, няма колко за пасене,
но пък евтини ги случих,
пара остана даже и за мене.
Но и те като народа,
гладно, жадно, стадото умира,
а пастирът във изгода,
че от това, което е, за нас прибира.
© Ангел Андонов Всички права запазени