9 июл. 2013 г., 09:32

Пасторално

854 0 11

Мога да ти бъда мек килим
с нежен аромат на детелина.
Вечерен копнеж да споделим -
чудо под лозите за двамина.

 

Мога да ти бъда топлина -
стъкнат огън, близо до дувара.
Да ни шепне бледата луна
със лъчи в листата на чинара.

 

Мога да ти бъда и щурче.
И светулка, кацнала в ръката.
Влюбени - момиче и момче
да се къпят нощем във реката.

 

Мога да ти бъда вечността
с топъл цвят на стара керемида.
Само подари ми радостта
и кажи ми да не си отида...

 

(Неиздъхнали спомени)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ясен Ведрин Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Лилана!
  • Романтичен стих!Изпълнен с толкова копнеж по спомена....
  • Благодаря ви - Естрея и Дани, Анна и Стефан, Красимир и Валентин, Камелия, Рада и Елена! Бъдете вдъхновени, приятели!
  • Стиховете ти винаги са елексир за душата!
  • Мога да ти бъда вечността
    с топъл цвят на керемида...Поздравления за тези думи!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...