Jul 9, 2013, 9:32 AM

Пасторално 

  Poetry » Love
695 0 11

Мога да ти бъда мек килим
с нежен аромат на детелина.
Вечерен копнеж да споделим -
чудо под лозите за двамина.

 

Мога да ти бъда топлина -
стъкнат огън, близо до дувара.
Да ни шепне бледата луна
със лъчи в листата на чинара.

 

Мога да ти бъда и щурче.
И светулка, кацнала в ръката.
Влюбени - момиче и момче
да се къпят нощем във реката.

 

Мога да ти бъда вечността
с топъл цвят на стара керемида.
Само подари ми радостта
и кажи ми да не си отида...

 

(Неиздъхнали спомени)

© Ясен Ведрин All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря, Лилана!
  • Романтичен стих!Изпълнен с толкова копнеж по спомена....
  • Благодаря ви - Естрея и Дани, Анна и Стефан, Красимир и Валентин, Камелия, Рада и Елена! Бъдете вдъхновени, приятели!
  • Стиховете ти винаги са елексир за душата!
  • Мога да ти бъда вечността
    с топъл цвят на керемида...Поздравления за тези думи!
  • "Не, не си отивай!!!", за да продължаваш да ни радваш и настръхваш
    със своите стихове, които те омайват и оставаш без дъх!!! Поздрави!!!
  • Знаеш ли, фен съм на четирилистните детелини. Имам доста от тях! Засега виртуално ти изпращам една по-голяма!
  • Наистина пасторална картина-топла,есенно мека,копнежна...
  • Хубаво!
  • Умишлено изчаквам денят ми с твой стих да поздравя! Заслужава си. Винаги.
  • Ммм "чудо под лозите за двамина", познато чувство!
Random works
: ??:??