7 апр. 2023 г., 06:23

Пате клъвна – ние не

455 0 0

Кукна слънце в свода,

кука лес. Пече.

Облаче поброди –

ръсна път, дръвче.

 

Рукнала речица

с рибки, край липи,

рипна ръченица

и снега топи.

 

Щъркът драг в гъстака

пакна: трака-трак!

Жаба в мочурляка

квакна: Как е? Как?

 

Как да е? Нехладно

и несухо. Не!

Малко е на гладно,

малко терсене.

 

Шарнали поляни,

буйнали треви.

Зайци, вълци, врани –

щурнали глави!

 

Плувнали юрдечки,

златнали пчели.

Хора, бубулечки,

бръмнали коли.

 

Галнал топъл вятър,

боднал пух – сърби!

Пъпнал свят – по-свят ли?

Пукна ще? Не би!

 

https://www.youtube.com/watch?v=-RDjX6Hjb3c

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...