Пате клъвна – ние не

Кукна слънце в свода,

кука лес. Пече.

Облаче поброди –

ръсна път, дръвче.

Рукнала речица

с рибки, край липи,

рипна ръченица

и снега топи.

Щъркът драг в гъстака

пакна: трака-трак!

Жаба в мочурляка

квакна: Как е? Как?

Как да е? Нехладно

и несухо. Не!

Малко е на гладно,

малко терсене.

Шарнали поляни,

буйнали треви.

Зайци, вълци, врани –

щурнали глави!

Плувнали юрдечки,

златнали пчели.

Хора, бубулечки,

бръмнали коли.

Галнал топъл вятър,

боднал пух – сърби!

Пъпнал свят – по-свят ли?

Пукна ще? Не би!

https://www.youtube.com/watch?v=-RDjX6Hjb3c