30 мая 2020 г., 09:59

Патица и паток

743 0 0

                                            Да си построят дом - гнездо,

                                            насред голямото блато,

                                            патица с паток долетяха

                                            докато още всички спяха.

            

                                           От близката, гъста тръстика,

                                           пълна с шаран и платика,

                                           снопче сламки патока насече

                                           и на малко островче ги завлече.

                         

                                           Патицата запретна ръкави,

                                           намира патока не остави,

                                           докато грейнат първите звезди

                                           уютен дом построи.

                     

                                           Когато над блатото студ настана,

                                           патицата патока приюти без покана,

                                           под одеялото звездно заспаха сладко       

                                           за да станат вече мама и татко.

               

                                           След месец патета - жълтури,

                                           мамини мили сладури,

                                           записукаха весело в гнездото,

                                           огласиха с песента си блатото.

                       

                                           Лебеди, гмурци, пеликани

                                           доплуваха до гнездото засмяни,

                                           подаръци на малките да донесат,

                                           майката и таткото да поздравят.

                     

                                           После още гости долетяха,

                                           около островчето всички се събраха

                                           и на трапезата сред гъстата тръстика

                                           дълго там се веселиха.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Яндов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...