30 мая 2020 г., 09:59

Патица и паток

741 0 0

                                            Да си построят дом - гнездо,

                                            насред голямото блато,

                                            патица с паток долетяха

                                            докато още всички спяха.

            

                                           От близката, гъста тръстика,

                                           пълна с шаран и платика,

                                           снопче сламки патока насече

                                           и на малко островче ги завлече.

                         

                                           Патицата запретна ръкави,

                                           намира патока не остави,

                                           докато грейнат първите звезди

                                           уютен дом построи.

                     

                                           Когато над блатото студ настана,

                                           патицата патока приюти без покана,

                                           под одеялото звездно заспаха сладко       

                                           за да станат вече мама и татко.

               

                                           След месец патета - жълтури,

                                           мамини мили сладури,

                                           записукаха весело в гнездото,

                                           огласиха с песента си блатото.

                       

                                           Лебеди, гмурци, пеликани

                                           доплуваха до гнездото засмяни,

                                           подаръци на малките да донесат,

                                           майката и таткото да поздравят.

                     

                                           После още гости долетяха,

                                           около островчето всички се събраха

                                           и на трапезата сред гъстата тръстика

                                           дълго там се веселиха.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Яндов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...