May 30, 2020, 9:59 AM

Патица и паток

736 0 0

                                            Да си построят дом - гнездо,

                                            насред голямото блато,

                                            патица с паток долетяха

                                            докато още всички спяха.

            

                                           От близката, гъста тръстика,

                                           пълна с шаран и платика,

                                           снопче сламки патока насече

                                           и на малко островче ги завлече.

                         

                                           Патицата запретна ръкави,

                                           намира патока не остави,

                                           докато грейнат първите звезди

                                           уютен дом построи.

                     

                                           Когато над блатото студ настана,

                                           патицата патока приюти без покана,

                                           под одеялото звездно заспаха сладко       

                                           за да станат вече мама и татко.

               

                                           След месец патета - жълтури,

                                           мамини мили сладури,

                                           записукаха весело в гнездото,

                                           огласиха с песента си блатото.

                       

                                           Лебеди, гмурци, пеликани

                                           доплуваха до гнездото засмяни,

                                           подаръци на малките да донесат,

                                           майката и таткото да поздравят.

                     

                                           После още гости долетяха,

                                           около островчето всички се събраха

                                           и на трапезата сред гъстата тръстика

                                           дълго там се веселиха.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Яндов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...