Стоеше старецът в оснка горда

и с кръста само пред разбита порта.

Но меч в миг стана той в ръката,

та вкамени десницата и на палача.

Видя туй варваринът тук изправе цял,

от страх ликът му на платно се беше бял.

А стенеха сподвижниците му и с ох и с ах,

подмокрила се беше ордата от страх.

Заточен беше старецът в земята долна,

а варваринът във двореца бе доволен.

Далеч отпратен тоз духовнек непокорен,

та някой вече смее ли да се помоли.

Ала съдбата варварска бе вече предрешена,

от Тамерлана ордата му беше побдена.

На дните си до края бе затворен в клетка тясна,

в безбожие, жестокост сам изкова съдба ужасна!