22 февр. 2013 г., 12:24

Патриотично...

1.2K 1 1

България – "една човешка длан",

в буквален и преносен смисъл,

народът трябва да състави план,

който не е единствено на лист написан.

 

Българийо, та нали за теб умряха те,

за да бъдеш вечна и свободна,

а днес плачеш като мъничко дете,

заробена от празни думи, странице родна.

 

Та нали Левски зарад туй живя,

зарад туй на бесилото край София умря,

това му бе единствена мечта,

да бъдеш ти свободна и добра.

 

И Ботев нали за туй се би

със турска челяд и безброй уби,

но падна от куршум жесток,

но поне не живя живота си кат’ роб.

 

И Волов, и Раковски, и Бенковски,

и всички що за теб умряха,

да бъдеш ти свободна

върху това живота си посяха.

 

Но днес ти тънеш в тъжно робство,

поробена от собствения род,

народът ти на бунт се вдига,

но остава си отново роб.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дарк Стефанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Болка и разочарование бликат от стиха ти,
    разбираемо е, като знаеш какво се случва!
    Привет!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...