7 дек. 2007 г., 11:18

Paвновесието губя 

  Поэзия » Белые стихи
580 0 4
Равновесието губя

Циганка стара
гледа на ръка,
по линии извити
гадае тя съдба.

За сега е ясна,
отлитна младостта.
Търкулна се животът,
някак на шега.

Ако назад ме върнат,
живота си ще променя.
Срещу съдбата ще възстана,
но няма да се примиря.

Сега е вече късно
нов път да избера.
Равновесието губя,
срещу себе си вървя.

Ръката ми изтръпна,
какво ли там видя?
Има ли надежда
окови да сваля?

Да литна като птичка,
дори за някой ден,
живота да прегърна,
с дух все още несломен.


© Лилия Нейкова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??