димитрова (Лилия Нейкова) димитрова (Лилия Нейкова)
4 249
Dec 7, 2007, 11:18 AM

Paвновесието губя

829 0 4
Равновесието губя

Циганка стара
гледа на ръка,
по линии извити
гадае тя съдба.

За сега е ясна,
отлитна младостта.
Търкулна се животът,
някак на шега.

Ако назад ме върнат,
живота си ще променя.
Срещу съдбата ще възстана,
но няма да се примиря.

Сега е вече късно
нов път да избера.
Равновесието губя,
срещу себе си вървя.

Ръката ми изтръпна,
какво ли там видя?
Има ли надежда
окови да сваля?

Да литна като птичка,
дори за някой ден,
живота да прегърна,
с дух все още несломен.


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лилия Нейкова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0