Dec 7, 2007, 11:18 AM

Paвновесието губя

836 0 4
Равновесието губя

Циганка стара
гледа на ръка,
по линии извити
гадае тя съдба.

За сега е ясна,
отлитна младостта.
Търкулна се животът,
някак на шега.

Ако назад ме върнат,
живота си ще променя.
Срещу съдбата ще възстана,
но няма да се примиря.

Сега е вече късно
нов път да избера.
Равновесието губя,
срещу себе си вървя.

Ръката ми изтръпна,
какво ли там видя?
Има ли надежда
окови да сваля?

Да литна като птичка,
дори за някой ден,
живота да прегърна,
с дух все още несломен.


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лилия Нейкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...