Paвновесието губя
Равновесието губя
Циганка стара
гледа на ръка,
по линии извити
гадае тя съдба.
За сега е ясна,
отлитна младостта.
Търкулна се животът,
някак на шега.
Ако назад ме върнат,
живота си ще променя.
Срещу съдбата ще възстана,
но няма да се примиря.
Сега е вече късно
нов път да избера.
Равновесието губя,
срещу себе си вървя.
Ръката ми изтръпна,
какво ли там видя?
Има ли надежда
окови да сваля?
Да литна като птичка,
дори за някой ден,
живота да прегърна,
с дух все още несломен.
Циганка стара
гледа на ръка,
по линии извити
гадае тя съдба.
За сега е ясна,
отлитна младостта.
Търкулна се животът,
някак на шега.
Ако назад ме върнат,
живота си ще променя.
Срещу съдбата ще възстана,
но няма да се примиря.
Сега е вече късно
нов път да избера.
Равновесието губя,
срещу себе си вървя.
Ръката ми изтръпна,
какво ли там видя?
Има ли надежда
окови да сваля?
Да литна като птичка,
дори за някой ден,
живота да прегърна,
с дух все още несломен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лилия Нейкова Всички права запазени
