Пазач ли е на вишневия смях?
Честит да е последният ни сняг.
Не ще натрупа. Въздухът е топъл.
Кой рови в безсезонна слепота?
Глухарчетата кой заплашва с допир?
През всичките си лудости...Ела!
От взиране се спъваме най-сладко.
Намирам се на края на света
сред бледите лица на непознати.
Любимата ми пролет остаря.
Способна е единствено на шепот.
Очите не играят вече шах
с принцове, жабоци и джуджета.
Затворникът избягал от страха
ще стъкне огън и превърже ручей.
Той има като твоята ръка
за всеки празник и за всеки случай.
Пазач ли е на вишневия смях ? -
аз още не разбирам и не зная,
но ниже ми от облаци гердан,
в безсънията ми овце подкарва.
От всичките му лудости една
през време и пространства
ще ме стигне,
за да изпее старата чешма,
че винаги за него ме е имало.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
