27 февр. 2018 г., 08:50

Пазач на семейният авторитет

857 2 10

Той пиеше

      биеше

     псуваше

    викаше

Тя мълчеше

    търпеше

    чакаше бурята  да отшуми

 

Той викаше 

      псуваше

      пиеше

     биеше

Тя търпеше

    мълчеше

    не казваше нищо

Той биеше

      викаше

      псуваше

      пиеше

Тя не казваше нищо

умря

Сега има спокойствие..

Тоѝ няма кого да бие, Но продължи да пие...

 От самота...  

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Румяна Друмева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • LiaNik благодаря, за “Любими“ и за коментара! Трогна ме посещението ти на моя страничка!
    Извинявай за емоцията която създава стихотворението! Благодаря отново!!!
  • Пропуснала съм тази творба...Като река, като стъпала, навлиза прочетеното в душата. Четеш, а не искаш да съзнаваш, но душата знае и сърцето тупти.
  • Благодаря ти Младене! За “Любими“ и за смелостта която даваш!
  • Благодаря Албена,за дето спря при мен,поласкана съм!Благодаря!!!!!!
  • Силен стих,Румяна!Поздравления!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...