27 февр. 2018 г., 08:50

Пазач на семейният авторитет

861 2 10

Той пиеше

      биеше

     псуваше

    викаше

Тя мълчеше

    търпеше

    чакаше бурята  да отшуми

 

Той викаше 

      псуваше

      пиеше

     биеше

Тя търпеше

    мълчеше

    не казваше нищо

Той биеше

      викаше

      псуваше

      пиеше

Тя не казваше нищо

умря

Сега има спокойствие..

Тоѝ няма кого да бие, Но продължи да пие...

 От самота...  

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Румяна Друмева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • LiaNik благодаря, за “Любими“ и за коментара! Трогна ме посещението ти на моя страничка!
    Извинявай за емоцията която създава стихотворението! Благодаря отново!!!
  • Пропуснала съм тази творба...Като река, като стъпала, навлиза прочетеното в душата. Четеш, а не искаш да съзнаваш, но душата знае и сърцето тупти.
  • Благодаря ти Младене! За “Любими“ и за смелостта която даваш!
  • Благодаря Албена,за дето спря при мен,поласкана съм!Благодаря!!!!!!
  • Силен стих,Румяна!Поздравления!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...