Той пиеше
биеше
псуваше
викаше
Тя мълчеше
търпеше
чакаше бурята да отшуми
Той викаше
псуваше
пиеше
биеше
Тя търпеше
мълчеше
не казваше нищо
Той биеше
викаше
псуваше
пиеше
Тя не казваше нищо
умря
Сега има спокойствие..
Тоѝ няма кого да бие, Но продължи да пие...
От самота...
© Румяна Друмева Всички права запазени
Извинявай за емоцията която създава стихотворението! Благодаря отново!!!