27.02.2018 г., 8:50

Пазач на семейният авторитет

859 2 10

Той пиеше

      биеше

     псуваше

    викаше

Тя мълчеше

    търпеше

    чакаше бурята  да отшуми

 

Той викаше 

      псуваше

      пиеше

     биеше

Тя търпеше

    мълчеше

    не казваше нищо

Той биеше

      викаше

      псуваше

      пиеше

Тя не казваше нищо

умря

Сега има спокойствие..

Тоѝ няма кого да бие, Но продължи да пие...

 От самота...  

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румяна Друмева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • LiaNik благодаря, за “Любими“ и за коментара! Трогна ме посещението ти на моя страничка!
    Извинявай за емоцията която създава стихотворението! Благодаря отново!!!
  • Пропуснала съм тази творба...Като река, като стъпала, навлиза прочетеното в душата. Четеш, а не искаш да съзнаваш, но душата знае и сърцето тупти.
  • Благодаря ти Младене! За “Любими“ и за смелостта която даваш!
  • Благодаря Албена,за дето спря при мен,поласкана съм!Благодаря!!!!!!
  • Силен стих,Румяна!Поздравления!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...