7 февр. 2015 г., 16:32

Пазачът на светофара

456 0 0

И в зимен студ, и в летен пек –
стои тук! – Куче влачи...
Подхвърляха му някой стек
случайни минувачи.

 

Пред светофара с цвят червен
то чакаше навярно
да спре стопанинът във ден
на кучешката вярност.

 

Къде ли скита из света
по чужди автостради,
оставил куче в самота –
душа една – да страда.

 

През газове от ауспух,
дъждът издайно плаче.
Подушваше с изострен нюх
изнервени водачи.

 

Следеше всякоя кола
минаваща от тука.
Край пътя, свито на колач,
сънуваше разлъка.

 

Отдавна бе: едно такси
със знак „Аерогара”,
остави куче да скимти –
само – на тротоара.

 

Години минаха така
в очакване безбрачно
да спре кола. Една врата
да се отвори в здрача.

 

Да свирне той сигнал с уста,
да скочи то, скимтящо, в скута!...
Узнае ли му участта –
би литнал на минута.

 

Че няма на света любов
по-предана от тази –
обича кучето до гроб
и не таи омрази.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....