7.02.2015 г., 16:32

Пазачът на светофара

452 0 0

И в зимен студ, и в летен пек –
стои тук! – Куче влачи...
Подхвърляха му някой стек
случайни минувачи.

 

Пред светофара с цвят червен
то чакаше навярно
да спре стопанинът във ден
на кучешката вярност.

 

Къде ли скита из света
по чужди автостради,
оставил куче в самота –
душа една – да страда.

 

През газове от ауспух,
дъждът издайно плаче.
Подушваше с изострен нюх
изнервени водачи.

 

Следеше всякоя кола
минаваща от тука.
Край пътя, свито на колач,
сънуваше разлъка.

 

Отдавна бе: едно такси
със знак „Аерогара”,
остави куче да скимти –
само – на тротоара.

 

Години минаха така
в очакване безбрачно
да спре кола. Една врата
да се отвори в здрача.

 

Да свирне той сигнал с уста,
да скочи то, скимтящо, в скута!...
Узнае ли му участта –
би литнал на минута.

 

Че няма на света любов
по-предана от тази –
обича кучето до гроб
и не таи омрази.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...