Пазете Земята чиста
Пазете Земята чиста
Плавно над небето литвам
и тайничко се запитвам:
Как да направя така,
че хората да пазят чистота?
Планетата им как да спася?
Нахлуват мисли в моя ум,
идеите ми идват като гръм.
Изведнъж обаче чувам плач.
Ах, на кого ли му е тъжно в този късен час?
Започват да капят едри капки от небето.
Ах, май на някой му тежи нещо на сърцето.
Поглеждам нагоре и кой да видя аз -
една лястовичка плаче с топъл, нежен глас.
Едрите капки от небето са били нейните сълзички,
капещи от красивите ù тъжни очички.
Какво е станало, другарче? - питам аз.
А тъжното лястовиче ми отговаря с тихия си глас:
Човекът природата ще унищожи.
Какво да направим, кажи ?
Нека да кажем на всички:
природата ни красива да пазят като своите очички,
защото Земята ще скърби ,
че нейната природа има насълзени очи.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Костадинова Все права защищены
